Кои са другите жертви на коронавируса освен белите дробове?

Дебора Кафлин няма нито задух, нито кашлица. Така и не вдига температура. Когато отива в спешното на 1 май, тя търси помощ заради продължителна диария и повръщане. Оказва се, че се е заразила с новия коронавирус.

"Бихте си помислили, че е стомашен вирус. Беше добре, всеки ден разговаряше с нас", казва дъщеря й Катерина пред The Washington Post. Но въпреки че двете жени редовно си говорят по телефона, нивата на кислород в кръвта на Дебора са толкова ниски, че повечето пациенти на нейно място биха били на смъртен одър. Сега 67-годишната Кафлин диша благодарение на вентилатор. Тя е още един пациент с необичайни симптоми, които лекарите се опитват да разберат и да започнат да лекуват.

"В началото не знаехме срещу какво се изправяме", казва Валентин Фустър, главен лекар в болница "Маунт Синай" в Ню Йорк, епицентъра на заразата в САЩ.  - "Виждахме пациенти, които умират пред нас и не знаехме защо."

Няколко месеца след като COVID-19 се появи, знаем една идея повече за него. Най-често той засяга белите дробове, но в някои случаи вреди и на други органи и части от тялото - от мозъка до пръстите на краката. Много лекари са фокусирани върху лечението на възпалителни реакции, които вируса предизвиква, както и способността му да образува кръвни съсиреци.

СЗО вече има повече от 14 хил. страници изследвания на болестта, а новите симптоми се появяват отвсякъде. След близо 4 месеца клиничен опит в Азия, Европа и Северна Америка, знаем, че патогенът засяга много повече от белите дробове. "Никой не е очаквал заболяване, което да не отговаря на модела на пневмония и респираторни заболявания", казва Дейвид Райх, сърдечен анестезиолог и директор на болницата "Маунт Синай" в Ню Йорк.

COVID-19 засяга сърцето. Отслабва мускула, разстройва ритъма му. Удря бъбреците толкова силно, че някои болниците вече изпитват недостиг от оборудване за диализа. Успява да стигне до нервната система, лишавайки болните от мирис и вкус. Накрая бавно пропълзява до мозъка. Коронавирусът образува кръвни съсиреци, които могат да убият пациентите за минути. Възпалява и кръвоносните съдове.

Ето част от по-необичайните симптоми на COVID-19:

Мозък: Инсулти, причинени от кръвни съсиреци, неврологични проблеми
Очи: Зачервени очи
Нос: Загуба на миризма и вкус (аносмия).
Кръв: Неочаквано съсирване на кръвта; атакува лигавицата на кръвоносните съдове
Стомашно-чревна система: Повръщане и диария при някои хора
Бели дробове: запушва и възпалява алвеоли (въздушни торбички), затруднявайки дишането; белодробна емболия от откъснати кръвни съсиреци и микроклоти
Сърце: Отслабва сърдечния мускул; Причинява сериозни аритмии и сърдечни пристъпи поради малки съсиреци
Бъбреци: Увреждане на структури, които филтрират отпадъците от кръвта; пациентите често изискват диализа
Кожа: "Коди пръсти" или лилав обрив от атаката над кръвоносните съдове
Имунна система: Широко въздействие, включително свръхактивен имунен отговор, който атакува здравата тъкан

До сега вирусът щадеше по-младите и атакуваше онези, чиято имунна система вече е отслабена от друго заболяване или са нездравословно затлъстели. Миналата седмица обаче се оказа, че 73 деца в САЩ са развили тежки възпалителни симптоми. 5-годишно момче умира в Ню Йорк - то е първото дете, умряло от синдрома. Според лекарите, то почива в следствие на сърдечна недостатъчност, предизвикана от вируса.

"Моделът на заболяването бе напълно различен от този на повечето пациенти с COVID-19", казва доктор Дейвид Райх.

От милионите, вероятно милиардите коронавируси, само 6 са засягали хората.

Някои се разпространяват незабелязано, като настинки през зимата, други, като SARS и MERS, бяха изключително опасни за човечеството. Седмият поред коронавирус, който атакува хората, успя да обедини лесното разпространение на своите братовчеди, които причиняват настинка, заедно с част от смъртността, предизвикана от SARS и MERS. Всъщност, ако последните два се бяха разпространили из обществото така, както COVID-19, те навярно също щяха да атакуват и други органи в човешкото тяло, освен белите дробове.

Според експертите, ще минат години преди да стане напълно ясно, как новият коронавирус атакува органите и как медикаментите, начина ни на живот и диетата ни възпрепядстват развитието му.

"Това е вирус, който буквално не е съществувал при хората преди шест месеца", казва Джефри Барнс, доцент в Университета на Мичиган, специалист по сърдечно-съдова медицина. "Трябваше бързо да научим как този вирус въздейства върху човешкото тяло и да идентифицираме начини за лечението му буквално във времеви мащаб от седмици. За много други болести сме имали десетилетия."

Първоначално усилията бяха насочени върху белите дробове, но според изследване на Lancet, британски медицински журнал, вирусът директно се насочва към ендотелните клетки, които линиират кръвоносните съдове. Това води до образуването на съсиреци, било то малки или големи на размер, които когато се откъснат, стигат до белите дробове и мозъка. За това голяма част от пациентите с COVID-19 претърпяват инсулт и белодробни емболи.

За това в някои болници започват да се използват разредители за кръв при лечението на коронавируса. Текст, публикуван в списанието на Американския колеж по кардиология, показва, че те могат да помогнат на най-сериозно засегнатите от заразата.

Според Мандип Мехра, професор по медицина в Харвардското медицинско училище и един от авторите на изследването на Lancet, "COVID-19 навлиза в тялото като респираторен вирус, но убива като сърдечно-съдов вирус".

Фактът, че вирусът засяга и бъбреците, също изненадва докторите. Първоначално те мислят, че тяхното увреждане се дължи на лечението с респиратори или заради медикаментите. По-късно забелязват, че бъбреците на някои пациенти са увредени, още преди те да имат нужда от интензивна грижа. Както стана ясно, вирусът се репликира благодарение на ACE2 рецепторите, които са най-много в белите дробове. Но се намират и из цялото човешко тяло, което прави логично заключението, че COVID-19 може да навреди на всички наши органи.

Броят на ACE2 рецепторите варира при различните хора, а това навежда мисълта и на друга хипотеза - че генетиката ни може да обясни, защо някои хора се разболяват по-тежко от други.

"Вирусът може да атакува много различни части на тялото, а ние не разбираме защо причинява някои проблеми за едни хора, различни проблеми при други - и абсолютно никакви проблеми за голяма част от заразените", казва Мичъл Елкинд, професор по неврология в колежа за лекари и хирурзи на университета Колумбия и  президент на Американската сърдечна асоциация.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.